Гранично личностово разстройство: Личностово или травматично?, с Петя Банкова

“Принадлежи ли граничното личностово разстройство към групата на нарцисизъм, социопатия и психопатия или към емоционалните травматични разстройства като комплексно посттравматично стресово разстройство (CPTSD) и посттравматично стресово разстройство (PTSD)?”

В психологичната практика често се среща объркване по този въпрос – не само сред пациенти, но и сред психолози. Причината е, че различните диагностични системи по света – например DSM в САЩ или ICD в Европа – подреждат тези диагнози по различен начин.

Аз се опирам основно на развитието на личността, обектните отношения и концепциите за Аз-а, като интегрирам опита от работата на Джеймс Ф. Мастърсън, но също и съвременни подходи, включително психодинамична и гещалт терапия.

Как Мастърсън подрежда личностовите разстройства?  В неговата система личностовите разстройства, които подлежат на терапия, са:

1. Гранично личностово разстройство
2. Нарцисизъм
3. Шизоидно разстройство

Към тях не се причисляват психопатията и социопатията – не защото не съществуват, а защото според него те не подлежат на ефективна психотерапия със същите методи.

Травма и личностови разстройства

В почти всички случаи на личностово разстройство има история на ранна травма – емоционална, привързаностна, или и двете. Но това не означава, че граничното личностово разстройство е травматично разстройство в класическия смисъл.

Пример:

Млада жена с гранично личностово разстройство може да е израснала в среда, в която е имало пренебрегване, емоционална студенина или непоследователност във връзката с родителите. Това оформя нейния вътрешен свят и начина, по който преживява себе си и другите. По-късно в живота тя може да преживее и тежка травма (например сексуално насилие), която да усили симптомите – но личностовото разстройство вече е било оформено в ранното детство.

Разлика с посттравматичните разстройства

• Личностовите разстройства се формират в процеса на развитие на личността – най-често в първите години от живота.
• Травматичните разстройства (PTSD, CPTSD) могат да се развият на всяка възраст в резултат на конкретно травматично събитие или поредица от събития.

Човек може да има и двете диагнози, но едното не е задължително следствие от другото.

Защо е важно разграничението

Диагнозата не е етикет, а инструмент за избор на най-подходящата терапия.

• Граничното личностово разстройство се повлиява добре от дълбока психотерапия, често комбинирана с методи като диалектична поведенческа терапия (DBT).
• PTSD/CPTSD се третират с подходи, насочени към интеграция на травмата – EMDR, соматично преживяване, травма-фокусирана когнитивно-поведенческа терапия и др.

Заключение

Граничното личностово разстройство принадлежи към групата на третируемите личностови разстройства заедно с нарцисизъм и шизоидно разстройство. То не е тъждествено на травматичните разстройства, макар че при много хора с BPD в анамнезата има емоционални или физически травми.

автор: Петя Банкова

За статията са използвани материали на Elinor Greenberg