9 мита за психотерапията и психотерапевтите

„Митове за психотерапията и истината зад тях“ и истината зад тях

Идеята за психотерапията все още е обвита в множество заблуди. Те често спират хората да потърсят помощ навреме, а всъщност терапията може да бъде ключ към по-дълбоко себепознание и по-пълноценен живот.
Ето девет от най-разпространените митове за психотерапията и истината зад тях във вид на факти.

Мит 1: Психотерапията е само за хора с „тежки проблеми”.

Много хора вярват, че само хора с психични разстройства, тежки травми или кризи имат нужда от терапия. Смята се, че ако човек „просто е тъжен“ или „се чувства изгубен“, това не е достатъчна причина да потърси помощ. Така голяма част от хората отлагат дълго време, докато страданието им стане непоносимо.

Факт:
Психотерапията е не само лечение, а и форма на личностно развитие.
Хората влизат в терапия, за да подобрят отношенията си, да се справят със стреса, тревожността, прегарянето, чувството за празнота или липса на посока.
Да потърсиш помощ не означава, че си „болен“, а че искаш по-добър живот.
Както казва д-р Howes: „Не е срамно да поискаш по-добър живот.“

Мит 2: Всички терапевти просто раздават хвалебствия.

Популярните филми често показват терапевта като мил и постоянно съгласен човек, който слуша и казва „Разбирам, ти си прекрасен“. Това създава впечатление, че терапията е просто разговор, в който те уверяват, че си прав.

Факт:
Терапевтът не е човек, който ви „аплодира“, а партньор в процес на осъзнаване.
Понякога терапията може да е предизвикваща и дори неудобна, защото ви помага да видите трудни истини за себе си.
Howes казва : „Аплодиращият терапевт прави добро телевизионно предаване, но не винаги добра терапия.“

Мит 3: Терапевтите го правят само заради парите.

В обществото често има скептично отношение към професиите, свързани с помощ и грижа. Някои хора мислят, че терапевтите използват човешката болка, за да печелят.

Факт:
Да бъдеш терапевт изисква дългогодишно обучение, лична терапия и постоянна супервизия.
Това е професия, която предполага голяма емоционална ангажираност и вътрешна зрялост.
Добрият терапевт не работи от корист, а от дълбока мотивация да помага. Ако един терапевт работеше само за пари, скоро нямаше да има клиенти, защото в тази професия се усеща автентичността.

Мит 4: Психотерапията се занимава с общоизвестни неща.

Мнозина смятат, че терапията просто потвърждава неща, които човек и без това знае – че трябва да си вярва, да прощава, да се успокои и т.н.
Така се подценява дълбочината на терапевтичния процес.

Факт:
В терапията не се работи с общи истини, а с личната истина на човека.
Инсайтите, които възникват по време на процеса, осветяват собствени модели, страхове и преживявания, които често са несъзнавани.
Това е знание, което не може да се прочете в книга – то се преживява отвътре.
Затова терапията не дава готови рецепти, а помага да откриеш себе си.

Мит 5: Терапията е излишна, ако имаш приятели, с които можеш да поговориш.

На пръв поглед изглежда логично – защо да плащаш на терапевт, след като можеш да се довериш на близък човек?
Приятелите често ни дават любов, разбиране и съвети, затова изглежда, че правят същото.

Факт:
Терапията е уникално пространство, различно от приятелството.
В приятелството отношенията са реципрочни – и двамата споделяте и се подкрепяте.
В терапията цялото внимание е насочено към теб и твоите вътрешни процеси.
Терапевтът е обучен да разпознава дълбоки механизми, които приятел може да не види, и е задължен да пази пълна конфиденциалност.
Освен това можеш да изразиш всичко – включително гняв, срам или болка – без да се страхуваш, че ще нараниш другия.

Мит 6: Психотерапията е прекалено скъпа.

Цената на сесията често изглежда висока, особено ако я сравняваме с ежедневни разходи. Много хора вярват, че терапията е лукс, достъпен само за богатите.

Факт:
Цените в България варират – от 40 до 100 лв. за сесия, а някои терапевти адаптират таксата според възможностите на клиента.
Важно е да се разбере, че терапията не е разход, а инвестиция в качеството на живота.
Тя подобрява емоционалното здраве, отношенията, работата, самоуважението и дори физическото състояние.
Howes пита: „Колко пари годишно харчите за неща, които ви помагат да живеете по-добър живот?“
Психотерапията е точно такова нещо.

Мит 7: Терапевтът може да помогне само ако е преживял същото като теб.

Това вярване идва от идеята, че само човек, който е бил „в същото положение“, може да разбере. Така някои смятат, че терапевтът трябва непременно да е преживял загуба, зависимост или насилие, за да е полезен.

Факт:
Професионалният терапевт не трябва да е преживял същото, а да разбира психологическите процеси, които стоят зад преживяването.
Емпатията, обучението и клиничният опит му позволяват да подкрепя без да се „вплита“ в историята ви.
Понякога именно това, че терапевтът стои с вътрешна дистанция, прави възможна промяната.
Той е огледало – не участник.

Мит 8: Психотерапията е за слабохарактерни хора, които нямат воля.

Обяснение на мита:
В културата ни е заложено вярването, че силният човек „се справя сам“. Много хора изпитват срам да признаят, че не могат да се справят без помощ, защото го възприемат като слабост.

Факт:
Да потърсиш помощ изисква смелост и зрелост.
Всеки човек преживява трудни моменти и няма нищо срамно в това да поискаш подкрепа.
Истинската сила не е да се затваряш и да се бориш сам, а да имаш осъзнатост и смелост да се погрижиш за себе си.
Терапията е акт на отговорност, не на безсилие.

Мит 9: Терапевтите избират професията си, за да решат собствените си проблеми.

Обяснение на мита:
Някои смятат, че хората стават терапевти, защото самите те имат неразрешени въпроси и искат да ги „лекуват“ чрез другите.

Факт:
Във всяко сериозно обучение по психотерапия личната терапия е задължителна.
Да, много терапевти са избрали пътя си, защото самите те са минали през трудности – но именно това им помага да имат дълбочина и разбиране.
Разликата е, че те вече са обработили собствените си проблеми, за да могат да бъдат стабилна опора за другите.
Терапевтът е „инструментът“ на своята работа – и ако този инструмент не е в добро състояние, не може да бъде полезен.

Психотерапията не е лукс, слабост или крайна мярка – тя е път към осъзнат, пълноценен и свързан живот.
Всеки терапевт е различен, всеки метод има своята сила, но най-важното е да се доверите на собственото си преживяване.

„Промяната започва там, където човек се осмели да бъде видян.“

✨ С любов и грижа,
Петя Банкова
Психолог и човек, който вярва в изцелителната сила на срещата между две човешки същества.