Как другите да ме харесат? Какво да променя?

Виждаш ли света по този начин?

Някои хора възприемат света си в крайни, разделени категории – харесван срещу нехаресван, успех срещу провал.
В действителност светът е много по-сложен от това.
Затова и отговорът на твоя въпрос не може да бъде прост и универсален.

Ако се бориш с усещането, че не си харесван, има множество възможни причини, които трябва да се разгледат, преди да започнеш да правиш промени.
За съжаление, в твоя въпрос липсва достатъчно информация, за да може някой да разбере в дълбочина какъв е истинският ти проблем.

Тук се връщаме към основната теория на гещалт терапията:

Не можем да разберем смисъла на едно събитие, без да знаем и полето, от което то произлиза.

Съществуват твърде много възможности.

Изглежда ли твоята ситуация така?

Представи си този простичък пример – рисунка на поле, което символично представя теб и твоя фон (това, което не се вижда).

Ако ти си като малкото еленче в тази картина, тогава твоята младост и липсата на житейски опит може да са източник на трудностите ти.
Или просто си различен от хората, с които искаш да се свържеш.

Две зайчета – едно еленче.
На картината има две зайчета и само едно младо еленче.
Може би стандартите на групата са създадени около „зайчета“, а не около „еленчета“.
С други думи – няма нищо нередно в теб, просто не напълно се вписваш в средата.

А може би твоята ситуация изглежда така:
Хората около теб се страхуват от теб – виждат те не като различен, а като „опасен“ или „заплашителен“.

Недостатъчна информация

За да се разбере по-добре, е нужно да имаме информация за:

• Теб самия: възраст, пол, външен вид, образование, цели, интереси.

• Харесването: какво те кара да мислиш, че не си харесван? Какви черти или поведения може да отблъскват другите?

• Останалите хора: от кого искаш да бъдеш харесван? Какви са техните ценности и критерии? Какъв хтип хора самите те харесват?

Моля, дефинирай „харесван“.

Няма една-единствена дефиниция.
Различни хора, на различни етапи от живота си, с различни цели, възприемат „харесваността“ по различен начин.
Някой, който е харесван от мен, може да не бъде такъв за теб или за групата, в която искаш да се впишеш.

Например, за едни „харесван“ може да означава:

• готин,

• богат,

• добър,

• общителен,

• забавен,

• изключително умен.

Извод:
Често, когато човек търси отговор защо не се чувства „харесван“, липсва достатъчно яснота за контекста, в който възниква това усещане. Без конкретна информация за личните особености, преживяванията и социалната среда, е трудно да се направят точни изводи или препоръки.

Понякога зад това търсене стои несъзнавана нагласа – убеждението, че другите мислят по същия начин като нас и разбират преживяванията ни без нужда от обяснение. Тази нагласа често води до недоразумения и усещане за неразбраност.
Полезно е човек да се спре и да разгледа въпроса си по-задълбочено – да се опита да осмисли собствената си позиция, но и да си представи как тя изглежда от гледната точка на другите.

Попитай себе си:

• Какво търся, като задавам този въпрос?

• Проверих ли дали въпросът ми е разбираем за другите?

• Мога ли да се опитам да погледна ситуацията си от гледната точка на читателя?

• Виждам ли нещата само от своята перспектива или мога да усетя и другите гледни точки?

• Осъзнавам ли, че хората възприемат реалността различно – както от мен, така и помежду си?

• След като прочетох този отговор, променя ли се по някакъв начин разбирането ми за собствения проблем?

В терапевтичен контекст това е първата крачка към по-зряла емоционална връзка със света – да приемем, че нашето преживяване е само една от многото перспективи.
Когато започнем да разглеждаме реалността не само през собствената призма, а и през очите на другите, се отваря пространство за разбиране, съпричастност и истинска комуникация.
Това осъзнаване не само ни прави по-разбирани, но и по-способни да изграждаме смислени отношения, в които автентичността и приемането заменят страха от неодобрение.

1. Започни с приемане на себе си

Не можеш да се свържеш истински с другите, ако тайно осъждаш самия себе си.
Работи върху вътрешния си диалог – начина, по който говориш на себе си.
Когато сме добри и снизходителни към собствените си несъвършенства, несъзнателно излъчваме същата топлина и към другите.

Терапията и практиките за осъзнатост (mindfulness) помагат да омекотим вътрешния критик и да изградим по-стабилна и приемаща самооценка.

2. Практикувай любопитство, не представяне

Хората обичат да се чувстват видяни. Вместо да се тревожиш как изглеждаш в очите им, съсредоточи се върху това да ги опознаеш.
Задавай нежни въпроси, слушай какво е важно за тях и откликвай с искрен интерес.
Това създава емоционален мост – променя енергията от „Как изглеждам?“ към „Как си ти?“.

3. Излъчвай топлота чрез малки жестове

Усмихни се, когато поздравяваш хората, запомняй дребни детайли, използвай имената им.
Топлотата е невербален език – тя се изразява чрез тона на гласа, погледа, присъствието.
Дори в тишината, когато си истински „тук“, ставаш магнит за другите.

4. Регулирай енергията си

Ако емоциите ти се колебаят между ентусиазъм и отдръпване (което често се случва при чувствителни или емпатични хора), работи върху емоционалния баланс.
Заземяване, дихателни практики и водене на дневник могат да ти помогнат да останеш центриран – хората се чувстват в безопасност около стабилна енергия.

5. Бъди последователен и цялостен

Харесването се ражда там, където има усещане за почтеност.
Казвай това, което мислиш, имай предвид това, което казваш, и действай в съответствие със своите ценности.
Не е нужно да бъдеш съвършен – достатъчно е да бъдеш истински, открит и доброжелателен.

В същността си:

Не се стреми да бъдеш харесван.
Стреми се да бъдеш присъстващ, добър и емоционално осъзнат.
Останалото идва естествено.

Източник: За статията са използвани материали на Елинор Гриинберг, автор на книгата  „Borderline, Narcissistic, and Schizoid Adaptations“.

Автор: Петя Банкова

С любов и грижа