НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ – ПСИХОЛОГИЯ НА УПОТРЕБАТА И ДЪЛБОКИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ПРИВЪРЗВАНЕ през призмата на Петя Банкова част II

част I можете да прочетете тук

Как наркотиците действат върху мозъка

За да се разбере наркотичната зависимост, е важно да се каже ясно: мозъкът на зависимия не функционира по същия начин, както мозъкът на човек без зависимост. Това е така, защото се наблюдава:

1. Прекомерна стимулация на допаминовата система

Допаминът не е „хормон на щастието“. Той е хормон на мотивацията и очакването – сигналът, който казва на мозъка:

„Това е важно. Повтори го.“ Наркотичните вещества предизвикват многократно по-високо отделяне на допамин, отколкото естествени източници като:

• храна
• секс
• социална близост
• постижения

Проблемът не е само в силата, а в честотата. Мозъкът започва да се адаптира, като:

• намалява чувствителността на допаминовите рецептори;
• изисква все по-силен стимул, за да реагира.

Резултатът е, че:

• обикновените преживявания вече не „хващат“;
• животът без веществото изглежда плосък, празен и безинтересен;
• мотивацията за всичко извън употребата рязко спада.

Това не е избор – това е пренастроена система за мотивация.

2. Мозъкът започва да „избира“ наркотика пред всичко друго

Мозъкът постоянно подрежда приоритети. Той решава кое е важно за оцеляването и кое може да чака. Когато човек употребява наркотик, мозъкът получава изключително силен сигнал, че това преживяване е важно. Не приятно – важно. Толкова важно, че трябва да бъде повторено. С времето се случва следното:

• наркотикът започва да стои най-горе в йерархията на значимите неща
• всичко друго автоматично пада по-надолу
• мозъкът започва да „пренебрегва“ стимули, които преди са носели удовлетворение

Така постепенно:

• храната губи значение
• близостта с хората не носи удовлетворение
• работата и постиженията изглеждат празни
• бъдещето не мотивира

Не защото човекът не ги цени, а защото мозъкът вече не ги отчита като достатъчно важни.

Вътрешното преживяване често е:

• „Всичко е безсмислено.“
• „Нищо не ме вълнува.“
• „Само това има значение.“

Това не е липса на морал или ценности. Това е изместена система за приоритети, създадена от повтарящата се химическа стимулация. Затова зависимият може да изостави:

• работа
• семейство
• деца
• здраве

Не защото не ги обича, а защото мозъкът му вече не ги разпознава като източник на мотивация. При наркотична зависимост мозъкът постепенно поставя веществото на първо място в системата си от приоритети. Всичко останало губи мотивационна стойност – не поради липса на ценности, а поради промяна в начина, по който мозъкът разпознава какво е важно.

3. Дефицит на естествени удоволствия

С времето зависимият губи способността да изпитва радост от нормални преживявания. Това включва:

• хора и отношения;
• работа и успехи;
• секс и телесно удоволствие;
• хобита и интереси;
• самото усещане за живот.

Този дефицит не е психологическа слабост. Той е резултат от:

• намалена допаминова чувствителност;
• изчерпване на естествените наградни механизми;
• хронична свръхстимулация.

Затова много зависими казват:

• „Нищо не ме радва.“
• „Всичко ми е безразлично.“
• „Без веществото няма смисъл.“

Това състояние често се бърка с мързел или депресия, но в основата му стои невробиологичен срив.

4. Промени в префронталния кортекс

Префронталният кортекс е частта от мозъка, отговорна за:

• самоконтрол;
• планиране;
• вземане на решения;
• морална оценка;
• предвиждане на последствия.

При хронична употреба тази зона:

• отслабва функционално;
• губи способността да „спира“ импулсите;
• реагира по-бавно и неефективно.

В резултат:

• импулсът доминира над разума;
• краткосрочното удоволствие измества дългосрочната логика;
• човек прави неща, които знае, че са разрушителни.

Това обяснява защо зависимият:

• обещава, но не спазва;
• осъзнава, но повтаря;
• съжалява, но пак употребява.

Не защото „не му пука“, а защото контролният център е отслабен.

5. Абстиненция и „химическо заключване“

Когато веществото бъде спряно, мозъкът остава без източника, към който се е адаптирал. Това води до:

• силна тревожност;
• депресивни състояния;
• физическа болка;
• паника;
• безсъние;
• вътрешен срив.

Важно е да се разбере: в този момент мозъкът не „иска“ веществото. Той го изисква, за да функционира нормално. Това състояние често се описва като:

• „не мога да издържа“;
• „всичко в мен крещи“;
• „чувствам, че ще се разпадна“.

Това е т.нар. химическо заключване – моментът, в който зависимостта вече не е навик, а физиологична нужда.

Зависимостта е състояние, при което мозъкът се адаптира към веществото като основен регулатор на напрежение и мотивация.  В резултат нормалните източници на удоволствие и смисъл отслабват, импулсите доминират над контрола, а поведението се организира около употребата, независимо от последствията. Затова:

• само воля не е достатъчна;
• само детокс не решава проблема;
• без време и терапия мозъкът не се възстановява.

Възстановяването изисква препрограмиране на мозъка, което става бавно, последователно и с подкрепа.

 

Поведение и външни прояви при наркотична зависимост

Поведението на човек с наркотична зависимост често изглежда противоречиво, нелогично или разрушително за околните. Важно е обаче да се разбере, че тези прояви не са въпрос на характер, нито на морална поквара. Те са резултат от начин, по който зависимостта пренарежда приоритетите, реакциите и защитите на човека.

Лъжи, тайни и двойствен живот

С напредването на зависимостта човек почти неизбежно започва да крие:

• кога употребява
• колко употребява
• с кого се среща
• къде отиват парите
• какво реално се случва с него

Това не започва като умишлена манипулация. Първоначално е опит:

• да се избегне конфликт
• да се намали срамът
• да се запази някакъв контрол
• да се „удържат нещата“

Постепенно обаче се оформя двойствен живот – един пред близките и обществото, и друг около употребата. Тази раздвоеност допълнително изтощава психиката и засилва зависимостта.

Нарушен сън и ритъм на живот

При наркотична зависимост сънят почти винаги страда:

• трудно заспиване
• чести събуждания
• обърнат ден–нощ
• повърхностен, невъзстановяващ сън

Липсата на сън усилва:

• тревожността
• раздразнителността
• импулсивността
• депресивните мисли

Така се създава порочен кръг, в който човекът употребява, за да издържи, а после не може да функционира без употреба.

Финансови сривове и хаотично управление на ресурси

Наркотичната зависимост почти винаги води до:

• внезапни финансови затруднения
• необясними разходи
• заеми
• дългове
• загуба на финансова стабилност

Това не е просто „лошо планиране“. Когато веществото стане приоритет, рационалното разпределение на ресурси отстъпва място на спешността. Всичко, което осигурява достъп до употреба, се възприема като по-важно от дългосрочните последствия.

Изолация и промяна в социалните контакти

С времето зависимият започва:

• да се отдръпва от близки хора
• да прекъсва отношения, които поставят граници
• да търси среда, в която употребата е нормализирана
• да остава сам, когато това улеснява употребата

Изолацията не винаги е видима. Понякога човекът е „сред хора“, но е емоционално отсъстващ.

Раздразнителност и емоционална нестабилност

При зависимост емоционалният баланс е силно нарушен. Често се наблюдават:

• рязка раздразнителност
• нетърпимост
• избухвания
• резки смени в настроението
• нисък праг на фрустрация

Това е свързано както с:

• директния ефект на веществото
• така и с абстинентните състояния и хроничното напрежение

Зависимият често реагира „прекалено“, без сам да разбира защо.

Цикли на интензивна употреба, последвани от вина и срив

Типичен модел при наркотична зависимост е цикличността:

• период на засилена употреба
• опит за контрол или спиране
• силна вина
• депресивно състояние
• обещания
• ново подхлъзване

Вината не води до промяна. Тя по-скоро задълбочава усещането за безизходица и поддържа нуждата от още употреба като начин за бягство.

Важно разграничение

Тези поведения:

• не описват личността
• не определят ценностите
• не показват кой е човекът „по същество“

Те описват как функционира зависимият мозък под натиск. Когато употребата бъде прекъсната и започне терапевтична работа, много от тези поведения отслабват или изчезват, защото вече не са нужни като защита.

Наркотичната зависимост създава поведенчески модел, който служи за оцеляване в състояние на постоянен вътрешен натиск. Този модел може да изглежда разрушителен отвън, но има своя вътрешна логика. И именно затова не се „чупи“ с натиск, а се променя с лечение и разбиране.

Възстановяване

Възстановяването от наркотична зависимост не е еднократно събитие и не е резултат от „силно решение“. То е процес на дълбока пренастройка – психологическа, поведенческа и социална. Най-честата грешка е да се мисли, че ако човек „спре да употребява“, проблемът е решен. В действителност спирането е началото, не краят.

1. Структура: терапевтична общност или добре организирана амбулаторна програма

При наркотична зависимост структурата не е удобство – тя е необходимост.

След дълъг период на хаос, импулсивност и живот „от доза до доза“, човек няма вътрешна рамка, която да го държи стабилен. Затова среда с ясни правила, ритъм и последователност е критично важна.

Терапевтичната общност или амбулаторната програма осигуряват:

• предвидимост
• ясни очаквания
• граници
• отговорност
• ежедневен ритъм

Това не е контрол, а външна опора, докато вътрешната още не е изградена. Само „воля“ в този етап не работи, защото мозъкът и психиката все още не са възстановили капацитета си за саморегулация.

2. Психотерапия

Ефективното лечение на наркотична зависимост не разчита на един подход. То изисква комбинация, защото проблемът е многопластов.

• Травматерапия, за да се адресират преживяванията, които първоначално са направили веществото необходимо.
• Хуманистичен подход, за да се възстанови усещането за стойност, избор и човешко достойнство.
• Когнитивно-поведенческа работа, за да се променят автоматичните реакции, мисловните капани и рисковите поведения.

Без работа с травмата веществото остава „логично решение“ при напрежение.
Тогава спирането е временно, а рецидивът – вероятен.

3. Работа със срама – централна, но често пренебрегвана тема

Срамът е една от най-мощните движещи сили в зависимостта. Той се натрупва:

• от самата употреба
• от лъжите и провалите
• от реакциите на близките
• от социалната стигма

Срамът кара човека да:

• се крие
• се изолира
• се обезценява
• губи надежда

Докато срамът остава необработен, веществото продължава да има функция – да притъпи, да отклони, да даде временно облекчение. Работата тук не е „да няма срам“, а:

• да се разбере откъде идва
• да се отдели поведението от идентичността
• да се възстанови базово човешко достойнство

Без това възстановяването остава повърхностно.

4. Изграждане на нова идентичност

Една от най-големите илюзии е, че зависимият „се връща към стария си живот“. В повечето случаи няма здрав стар живот, към който да се върне.

Възстановяването означава:

• изграждане на нова професионална роля или ново отношение към работата
• създаване на нови, по-здрави връзки
• откриване на смисъл, който не е свързан с интензитет или бягство
• оформяне на по-стабилно „Аз“

Това е бавен процес, в който човек учи:

• кой е
• какво иска
• какво може
• какво не е длъжен да доказва

Без този идентичностен елемент трезвеността остава празна и крехка.

5. Подсилване на семейството и социалната система

Зависимостта никога не засяга само един човек. Тя винаги се разгръща в система. Без работа със семейството:

• съзависимостта остава активна
• старите роли се възпроизвеждат
• напрежението се натрупва
• рискът от рецидив остава висок

Работата тук включва:

• ясно разграничаване на роли
• изграждане на граници
• намаляване на контрола и спасителството
• подкрепа без поемане на отговорност вместо зависимия

Когато системата се промени, възстановяването има шанс да се задържи. Прочете повече за съзависимостта на близките и как се работи с нея тук

Възстановяването от наркотична зависимост не е:

• бързо
• линейно
• гарантирано

Но е възможно, когато се работи:

• със структура
• с травмата
• със срама
• с идентичността
• със семейството

Не се лекува само употребата. Лекува се начинът, по който човек живее и се отнася към себе си.

Наркотичната зависимост не е слабост, а начин, по който човек е оцелявал в условия, които не е могъл да понесе по друг начин. С времето този начин се превръща в капан. Решението не е в контрол, морализиране или наказание, а в създаване на структура, терапевтична работа с травмата и постепенно изграждане на различен живот. Това е дълъг и труден процес, но той е възможен.

С любов и грижа

автор: Петя Банкова