НАРКОТИЧНА ЗАВИСИМОСТ – ПСИХОЛОГИЯ НА УПОТРЕБАТА И ДЪЛБОКИТЕ МЕХАНИЗМИ НА ПРИВЪРЗВАНЕ през призмата на Петя Банкова част I

Наркотичната зависимост не е просто „употреба на вещества“. Тя е дълбоко нарушение в начина, по който човек регулира болка, удоволствие, идентичност и смисъл.

За разлика от алкохолната зависимост, която често се развива постепенно и социално допустимо, наркотичната зависимост обикновено има по-рязка динамика, по-силно невробиологично въздействие и по-бързо разрушаване на личността. Това не я прави „по-лоша“, но я прави по-безкомпромисна.

Използвани вещества и как действат

Важно е да се каже ясно: не всички наркотици действат еднакво, но всички водят до едно и също място – загуба на контрол и пренареждане на мозъка.

1. Стимуланти (кокаин, амфетамини, метамфетамин)

Какво дават:

• рязко повишена енергия
• чувство за сила, контрол, превъзходство
• фалшиво усещане за яснота и смисъл
• потискане на умората и болката

Какво отнемат:

• срив на настроението
• тежка тревожност
• параноя
• агресия
• дълбока депресия след употреба

Какъв тип хора най-често посягат към стимуланти? 

Важно уточнение: това не е „типаж“, който важи за всички. Но при стимулантите се виждат повтарящи се психологически модели, защото самият ефект на веществото „пасва“ на определени вътрешни дефицити и страхове.

1) Хора, които изпитват вътрешна несигурност, скрита зад външна увереност

Тези хора често изглеждат „стегнати“, активни, способни, но вътре преживяват:

• постоянна самооценка („достатъчно ли съм?“)
• страх да не бъдат разобличени като „некомпетентни“
• усещане, че не могат да си позволят слабост или спад
• трудно приемат критика, защото я преживяват като доказателство за провал

Защо стимулантът работи за тях? Дава моментно усещане за сила, увереност и контрол — сякаш изключва вътрешната несигурност.

2) Хора с потребност да изглеждат „на ниво“ , да поддържат фасада

Тук не говорим за суета, а за психологическа защита: човек се чувства ценен само ако изглежда:

• успешен
• уверен
• енергичен
• социално „въздействащ“
• неуязвим

Такива хора често се страхуват:

• да бъдат видени уморени, объркани или тъжни
• да признаят „не мога“ или „страх ме е“
• да се покажат истински в близост (уязвимостта ги плаши)

Какво прави стимулантът? Осигурява енергия и повдига самочувствието „на кредит“ — дава им чувство, че могат да издържат на изискванията и да „държат ниво“.

3) Такива, които изживяват страх от провал и водят живот в постоянен режим на доказване

Често тези хора имат вътрешно правило:

• „Трябва да се справя.“
• „Нямам право да се проваля.“
• „Ако спра, всичко ще се разпадне.“

Това са личности, при които:

• провалът не е просто грешка, а удар по идентичността
• успехът е „доказателство, че заслужавам“
• почивката се усеща като слабост или леност

Стимулантът тук играе ролята на „допинг“: позволява да работят повече, да издържат по-дълго, да бутат умората настрани.

4) Такива с високи вътрешни изисквания и перфекционистичен вътрешен критик

При много от тези хора има силен „вътрешен надзирател“, който казва:

• „Не е достатъчно.“
• „Можеш повече.“
• „Не се отпускай.“
• „Ще те настигнат.“

Това води до хронично напрежение, а напрежението търси разтоварване.

Парадоксът: Стимулантът уж „помага“, но реално прави критика още по-силен, защото след еуфорията идва срив и чувство за вина/празнота.

5) Хора, за които е важен социалния сценарий: среди, в които се цени „скоростта“ и „статусът“

При стимулантите често има контекст:

• конкурентни професии
• нощен живот/сцена
• бизнес среди с висока социална динамика
• компании/приятелски кръгове, където „да си бърз и силен“ е норма

Тогава употребата се маскира като:

• „поддръжка“
• „социална смазка“
• „да издържа темпото“

Тези вещества по-често привличат хора, които отвън изглеждат активни и „стегнати“, но вътре носят силна несигурност и страх от провал. При тях има постоянен натиск да изглеждат уверени, да поддържат ниво и да не показват слабост. Често имат високи вътрешни изисквания и силен вътрешен критик – което ги държи в хронично напрежение. Стимулантите временно изключват това напрежение и дават усещане за сила, контрол и енергия, но цената е срив, тревожност и все по-голяма зависимост.

2. Опиоиди (хероин, морфин, фентанил)

Какво дават:

• силно облекчение
• усещане за топлина и покой
• изчезване на емоционалната болка
• чувство, че „нищо не боли“

Какво взимат:

• емоционален живот
• мотивация
• връзка с реалността
• телесна автономия

Опиоидите не „дават удоволствие“ – те премахват болката. И точно затова са толкова опасни.

Какъв тип хора най-често посягат към опиоиди?  Хора с профил: „болката трябва да спре“

Тези вещества най-често се използват от хора, при които централният проблем не е липсата на енергия, а непоносима вътрешна болка.

1) Хора с дълбока емоционална или физическа болка

При този профил често има:

• ранна травма
• хронично чувство за изоставяне
• преживяно насилие (физическо, сексуално, емоционално)
• дългогодишен срам
• тежка загуба
• хронична физическа болка, съчетана с психична

Опиоидът не „вдига“. Той обезболява – емоционално и телесно.

2) Хора с ниска поносимост към емоционално страдание

Тези хора често:

• не са имали кой да ги успокоява в детството
• не знаят как да бъдат с болката
• нямат вътрешен ресурс за саморегулация

Веществото се превръща в:

„Единственото място, където не боли.“

3) Хора, които имат желание за покой, не за еуфория

За разлика от стимулантите, тук няма търсене на сила или образ. Има:

• умора от живота
• нужда от тишина
• желание всичко да спре
• отказ от борба

Затова зависимостта се развива бързо и дълбоко.

Риск при този профил

• бързо физическо пристрастяване
• тежка абстиненция
• висок риск от предозиране
• силна психологическа привързаност

3. Канабис и синтетични канабиноиди

Какво дават:

• дистанция от реалността
• притъпяване на тревожността
• усещане за „поносим свят“
• откъсване от напрежението

Какво взимат (при хронична употреба):

• концентрация
• памет
• мотивация
• емоционална дълбочина
• връзка с тялото

Какъв тип хора най-често посягат ?  Хора с профил: „реалността е твърде интензивна“

Това са вещества, които често се подценяват, но при определени хора поддържат хронично бягство и застой.

1) Хора с висока чувствителност и тревожност

Тези хора често:

• са свръхвъзприемчиви
• реагират силно на шум, конфликти, напрежение
• се претоварват лесно
• имат постоянна вътрешна тревожност

Канабисът:

• „заглушава“ света
• намалява интензитета
• създава дистанция

2) Хора, които избягват конфликти и отговорности

При хронична употреба често се вижда:

• отлагане
• липса на посока
• загуба на мотивация
• живот „на автопилот“

Веществото не създава проблемите, но замразява развитието.

3) Хора, които си казват „по-добре да не усещам“

Често зад това стоят:

• трудност да се понесе реалността
• страх от емоции
• липса на ясна идентичност
• ниска вътрешна структура

Рискът при този профил е:

• апатия
• когнитивен спад
• социална изолация
• при уязвими личности – психотични епизоди

4. Синтетични и дизайнерски наркотици

Те са най-непредсказуеми:

• висока токсичност
• нестабилен състав
• тежки психотични реакции
• бързо изграждане на зависимост

Тук рискът не е само зависимостта, а реалното разрушаване на психиката и физическото здраве. 

MDMA / ЕКСТАЗИ

Какъв тип хора най-често посягат ? Хора с профил: „искам да усещам близост“

Тук зависимостта не е толкова физическа, колкото емоционална и релационна.

1) Хора с дефицит на сигурна емоционална връзка

Тези хора често:

• са израснали без емоционална топлина
• не се чувстват истински видени
• изпитват трудност в интимността
• се чувстват самотни дори сред хора

MDMA създава:

• усещане за свързаност
• любов
• приемане
• „най-после ме разбират“

2) Хора с фалшиво преживяване на интимност

Проблемът е, че:

• близостта е химическа
• не е устойчива
• следва емоционален срив

Това усилва чувството за празнота.

Рискът при този профил е: 

• депресивни епизоди
• емоционално изтощение
• търсене на все по-честа употреба
• смесване с други вещества

БЕНЗОДИАЗЕПИНИ (Ксанакс, Диазепам и др.)

Какъв тип хора най-често посягат ?  Хора с профил: „паниката трябва да спре“

Това са вещества, които често започват като „лечение“, но преминават в зависимост.

1) Хора с хронична тревожност или паника

Тези хора:

• живеят в постоянен вътрешен алармен режим
• имат паник атаки
• не могат да се отпуснат
• изпитват страх от загуба на контрол

Бензодиазепините:

• изключват тревожността
• създават фалшиво спокойствие

2) Хора с липса на умения за саморегулация

Без медикамента:

• тревожността се усеща непоносима
• човекът се чувства „без защита“

 Рискът при този профил

• бързо развитие на зависимост
• тежка абстиненция
• когнитивен спад
• силно химическо „заключване“

Различните вещества не са случайни. Хората не избират дрогата – дрогата пасва на вътрешния дефицит.

• Стимуланти → несигурност + натиск за образ
• Опиоиди → болка
• Канабис → свръхчувствителност / тревожност
• MDMA → липса на близост
• Бензодиазепини → паника

❗ Ако се лекува само употребата, а не психологическият корен → рецидивът е почти сигурен.

❗ Ефективното възстановяване изисква точно разбиране защо точно това вещество е избрано.

 

Психологически корени на наркотичната зависимост

Наркотичната зависимост рядко започва с търсене на удоволствие.
В повечето случаи тя започва като опит за справяне – с вътрешно състояние, което човек не може да понесе по друг начин.

Тук не говорим за „лош избор“, а за липса на вътрешни ресурси, с които болката, празнотата или напрежението да бъдат регулирани.

1. Бягство от травма и болка

В почти всички клинични случаи наркотичната зависимост се развива като форма на саморегулация при непоносима болка – емоционална, телесна или екзистенциална. Травмата може да бъде:

• директна (насилие, злоупотреба, загуба);
• хронична (пренебрегване, липса на внимание, студени или непредсказуеми грижи);
• релационна (емоционално изоставяне, липса на безопасна връзка);
• идентичностна (хроничен срам, обезценяване, отхвърляне).

Важно уточнение: травмата не винаги е събитие, тя често е липса – на защита, на утеха, на сигурност.

Веществото в този контекст:

• не създава проблема;
• не „разваля“ човека;
• а временно изключва болката, която иначе би била непоносима.

Затова наркотикът се преживява не като враг, а като облекчение. И точно това го прави толкова опасен.

2. Липса на принадлежност, идентичност и цел

Много зависими не могат ясно да отговорят на въпроса: „Кой съм аз, когато не употребявам?“. Това не е интелектуален проблем, а проблем на идентичността. Често зад зависимостта стои:

• липса на усещане за „място“ в света;
• преживяване, че не принадлежиш никъде;
• липса на стабилна роля или смислена функция;
• усещане за вътрешна разпокъсаност.

Веществото временно запълва тази празнина, като:

• дава група (среда на употреба);
• дава роля („аз съм този, който…“);
• дава идентичност;
• дава усещане за смисъл – макар и изкуствен.

Зависимостта често замества липсваща социална и личностна структура, вместо човек да я изгради постепенно и устойчиво.

3. Силна вътрешна празнота

Това не е скука. И не е мързел. Касае се за дълбоко преживяване на:

• вътрешна празнота;
• липса на съдържание;
• липса на стабилно „Аз“;
• усещане, че животът е плосък или нереален.

Хората често го описват като:

• „нищо не ме радва“;
• „все едно съм кух“;
• „живея, но не усещам, че съм жив“.

Наркотикът временно:

• създава интензитет;
• поражда усещане за „нещо“;
• дава чувство за живот, макар и изкуствено.

Проблемът е, че след това празнотата се задълбочава – и цикълът се затваря.

4. Емоционална дисоциация

Много зависими имат нарушен достъп до собствените си емоции. Те или почти не усещат тъга, гняв, страх, радост; или биват заливани от тях по неконтролируем начин. И в двата случая липсва емоционална регулация. Дисоциацията често е защитен механизъм, развил се рано – когато:

• емоциите не са били посрещани;
• не е имало кой да ги регулира;
• чувстването е било опасно или безсмислено.

Веществото тук служи за:

• изключване на усещанията;
• смяна на емоционалното състояние;
• създаване на „друга“ вътрешна реалност.

Не става дума за търсене на удоволствие, а за бягство от непоносимо вътрешно преживяване.

5. Търсене на „друг свят“

Често се казва, че зависимите „бягат от отговорност“. Това е повърхностно и неточно. По-често те бягат от свят, който преживяват като:

• враждебен;
• непредсказуем;
• непоносим;
• празен или безсмислен.

Наркотикът създава алтернативна реалност, в която:

• болката е притъпена;
• смисълът е заменен;
• хаосът временно изчезва;
• човек може да „съществува“, без да се разпада.

Това не е отказ от живота. Това е опит за оцеляване в свят, който се преживява като твърде тежък. Наркотичната зависимост не е първичният проблем. Тя е решение, което с времето се превръща в основния проблем.

Докато не бъдат разбрани и адресирани:

• травмата;
• празнотата;
• липсата на идентичност;
• дисоциацията;
• екзистенциалният вакуум;

веществото ще продължи да има смисъл за зависимия.

Информацията продължава тук

С любов и грежа, Петя Банкова