Д-р Габор Мате: За да изцелим зависимостта трябва да се върнем към началото

За зависимостта: прочит на Петя Банкова из „В света на гладните духове“ от Габор Мате

Има книги и книги. Някои книги не се четат на един дъх. Други те карат да спираш, да затваряш книгата и да поемаш въздух. Трети те карат да ги препрочиташ. „В света на гладните духове“ е точно такава книга.

Авторът – Д-р Габор Мате е канадски лекар, специалист по неврология, психиатрия и психология, един от най-задълбочените изследователи на причините за зависимостта.

Това не е удобна книга. Не защото е трудна за четене, а защото е трудна за понасяне. Тя не ти позволява да останеш на безопасно разстояние.  Не ти дава утехата на лесните обяснения или илюзията, че зависимостта е нещо далечно — нещо, което се случва на „другите“. Вместо това те доближава и то прекалено близо. „В Света на гладните духове“ те поставя  лице в лице с човешки съдби, в които няма сензация, а тиха, дълбока болка. Болка, която не крещи, а се повтаря — ден след ден, избор след избор, вещество след вещество. Тази книга не обещава спасение. Но прави нещо по-истинско — опитва се да разбере.  Да разбере какво стои зад зависимостта, когато спрем да я наричаме слабост. Да види човека там, където обикновено виждаме само проблема. И може би най-радикалното в нея е именно това — отказът да съди.

Текстът по-долу е моят прочит на В света на гладните духове  от Габор Мате. Прочитът на човек, който работи със зависими и всеки ден се среща не с „порока“, а с човешки истории. Истории, в които зад всяка употреба стои опит за облекчение. Зад всяко бягство — преживяна болка. Истории, в които надеждата не е слабост или наивност, а необходимост — както човешка, така и клинична.

Какво всъщност казва Габор Мате – и защо това преобръща логиката?

Обществото е свикнало да задава един и същ въпрос: „Защо този човек не спре?“, „Ама, как така не може да спре?“, „Оооо, ако на мен ми се случи просто го решавам и спирам“. Всички тези думи звучат логично, но са много, много погрешни.

Габор Мате не пита:
– Защо пиеш? Лечение на алкохолна зависимост
– Защо се дрогираш? тук и тук
– Защо се самоунищожаваш?

Той пита: Какво се е случило с теб?

Въпрос зад, който не се крие любопитство,  клинично наблюдение, натрупано от години работа с хора с тежки зависимости. Мате показва, че в огромен процент от случаите зависимостта се появява рано, болката е по-стара от веществото, а употребата има свой смисъл и функция в контекста на живота на човека.

Зависимостта рядко е просто избор — тя често функционира като стратегия за справяне.

Зависимостта като опит да се живее, а не да се умре

Това е едно от най-важните разграничения, които прави тази книга.  Зависимите хора не търсят удоволствие. Те търсят тишина, изключване, забрава, кратък покой, спасение от болката. За човек, който живее с постоянен вътрешен хаос, тревога, срам или празнота, това не е лукс. Това е начин да издържи още малко.

Алкохолът временно спира мислите.
Наркотиците временно премахват болката.
Храната временно запълва празнотата.
Контролът временно дава усещане за сигурност.

Зависимостта е самолечение, което не лекува, но помага да се преживее денят. И когато и колкото по- рано това се разбере, става ясно защо моралът, заплахите и наказанията не работят. Защото те не адресират болката. Те всъщност  я усилват.

„Гладните духове“ или защо тази метафора е толкова точна?

Будистката метафора за гладните духове описва същества с огромен глад и невъзможност да се заситят. Колкото повече поемат, толкова по-празни стават. Това на практика е зависимостта отвътре. Не като „липса на контрол“, а като постоянен копнеж,  усещане за дупка, която не се запълва, кратко облекчение и после още по-дълбока празнота.

Този глад не е физически, а е екзистенциален. Това е глад за свързаност,  сигурност, приемане, смисъл, място в света. Докато този глад не бъде видян и назован, зависимостта просто сменя формата си.

Лечението според Габор Мате – и защо то е бавно, но истинско?

Мате е категоричен: лечението не започва със спиране на веществото.  То започва с връзка, доверие и усещане за безопасност.

Без това, спирането е временно, рецидивът е почти неизбежен, а срамът става още по-дълбок. Истинското лечение означава да се върнеш към историята си, да разбереш защо зависимостта е била нужна, да изградиш нови начини за справяне, да понесеш емоциите, които някога са били непоносими. За съжаление всичко  това не е бърз процес. Няма магическа формула или точна рецепта. За сметка на това е реален и възможен процес. 

Моят глас или какво правя аз Петя Банкова в работата си със зависими?

Следващите редове са продиктувани от практика, не от теория. В работата си със зависими аз не започвам със „спри“, а с „разкажи ми“; не принизямвам човека до употребата му; не го притискам с очаквания за бърза промяна;  не използвам срамът като мотивация.

В индивидуалните срещи аз работя така, че човекът да започне да свързва зависимостта със своята история; да разбере какво е опитвал да заглуши; да види себе си не като „проблем“, а като човек с логична реакция на болка.

В групите създавам среда без осъждане, насърчавам споделяне, а не доказване, работя с вина, срам, гняв, загуба, подкрепям изграждането на нова идентичност отвъд зависимостта.  Аз вярвам, че човек се лекува не когато го контролират, а когато вече не му се налага да бяга от себе си.

Към теб, ако си зависим

Ако четеш това и се разпознаваш, искам да ти кажа ясно:

Ти не си провал.
Ти не си счупен.
Ти не си безнадежден.

Ти си човек, който е намерил начин да оцелее.
И сега може би търси начин да живее по друг начин.

Първата крачка не е спирането.
Първата крачка е връзката.
С човек, с група, със себе си.

Книгата „В света на гладните духове“ не създава илюзии. Тя създава нещо по-силно — достойнство.

А моят прочит добавя това, което стои зад работата ми:

Аз, Петя Банкова, вярвам, че зависимите имат шанс.
Не защото е лесно.
А защото съм виждала, че е възможно.

С любов и грижа

Петя Банкова